Плаща ли се за куче във входа е въпрос, който вълнува хиляди собственици на домашни любимци в жилищни блокове.
Отговорът е кратък – да, плаща се, но само при определени условия.
Според закона за етажната собственост – такса куче се дължи от всеки, който отглежда животно, подлежащо на извеждане.
Объркването идва от факта, че съществуват две отделни такси – едната към етажната собственост, другата към общината. Много хора не знаят каква е таксата за куче в блок и какво точно дължат. Те имат различно основание, различен размер и се плащат на различни места.
В тази статия ще разясним и двете, за да знаете точно какво дължите като собственик на куче в жилищен блок.
Такса за куче в блок – Какво казва законът
Основната разпоредба относно това плаща ли се за куче във входа се намира в чл. 51, ал. 7 от ЗУЕС. Според закона за етажната собственост – такса куче се дължи от собственици и обитатели, които отглеждат животни, подлежащи на извеждане.
Те заплащат консумативни разходи за всяко животно в размер като за един обитател. Това означава, че кучето ви се брои като допълнителен жител на входа що се отнася до месечната такса.
Формулировката е важна – законът говори за животни, подлежащи на извеждане. Кучетата безспорно попадат в тази категория, тъй като се нуждаят от ежедневни разходки. При всяко излизане и прибиране те използват общите части на сградата – стълбище, коридори, асансьор.
Именно това използване е основанието за таксата за куче в блок.
Размерът на таксата е равен на таксата за един обитател. Ако например месечната такса за човек във вашия вход е 8 евро, толкова ще плащате и за кучето си. При две кучета сумата се удвоява.
Законът не прави разлика между малки и големи породи – всяко куче се таксува еднакво.
Кои животни плащат такса и кои не
Не всички домашни любимци подлежат на допълнително таксуване. Според закона за етажната собственост, домашни любимци, които не се извеждат, не дължат такса. Ключовият критерий е дали животното се извежда през общите части на сградата.
Това разграничение е важно за всеки, който се пита плаща ли се за куче във входа.
Кучетата винаги плащат такса, защото по дефиниция се нуждаят от извеждане. Котките обаче са в различна категория. Ако котката ви живее изцяло в апартамента и никога не излиза навън, тя не подлежи на таксуване. Много собственици на котки не знаят това и плащат излишно.
Разбира се, ако извеждате котката си на каишка, тогава правилото за таксуване важи и за нея.
Други домашни любимци като папагали, хамстери, рибки и костенурки не се извеждат и съответно не подлежат на такса. Те не използват общите части и не създават допълнителни разходи за почистване или поддръжка. За тях не се изисква и вписване в книгата на етажната собственост.
Важно е да знаете и за децата:
- Деца под 6 години не плащат консумативни разходи съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС;
- Деца над 6 години се броят като пълноправни обитатели;
- Кучетата нямат възрастово изключение – плащат от първия ден.
Всяко куче трябва да бъде вписано в книгата на етажната собственост. Съгласно чл. 7, ал. 6 от ЗУЕС собственикът вписва притежаваните или взети за отглеждане животни, които се извеждат на обществени места. Това може да се случи чрез индивидуален разговор с домоуправителя или да се организира чрез общо събрание на входа.
За кучета се вписва и номерът на ветеринарния паспорт. Управителят е длъжен да предостави тези данни на общината и на областната дирекция по безопасност на храните в 30-дневен срок.
Какво включва таксата за куче в етажната собственост
Когато питате – плаща ли се за куче във входа, важно е да знаете какво точно покрива тази такса. Това са така наречените консумативни разходи, които се генерират от ежедневното функциониране на сградата. Разбирането какво точно плащате помага да оцените справедливостта на начислената сума.
Консумативните разходи включват:
- Електроенергия за осветление на общите части;
- Вода за почистване на стълбището и коридорите;
- Абонаментно обслужване на асансьора;
- Възнаграждение за чистачка или почистваща фирма.
Логиката зад закона е ясна – кучето използва асансьора заедно със стопанина си, оставя следи по стълбището, които се почистват, и като цяло увеличава натоварването на общите части.
Затова законодателят е преценил, че е справедливо собствениците на кучета да участват с допълнителна вноска в тези разходи.
Таксата за куче в блок не включва вноската за фонд Ремонт и обновяване. Този фонд се формира на база идеални части от собствеността, а не на брой обитатели. Кучето ви не притежава идеални части, така че не дължите допълнителна вноска за ремонтния фонд заради него. Ако някой се опита да ви начисли такава, имате право да откажете.
Повече информация за правилата относно животните и други казуси, можете да намерите в правилника за вътрешния ред на вашия вход.
Местна такса за куче към общината – отделно задължение
Освен таксата към входа, собствениците на кучета дължат и годишна такса към общината. Това са две напълно различни плащания и много хора ги бъркат.
Общинската такса е регламентирана в чл. 6, ал. 1, буква и от Закона за местните данъци и такси и няма нищо общо с таксата за куче в блок към етажната собственост.
Размерът на общинската такса варира в различните населени места. В София например тя е между 10 и 20 евро годишно в зависимост от района. В по-малките градове обикновено е по-ниска. Таксата се заплаща в съответната районна или общинска администрация, а не на домоуправителя.
Законът предвижда няколко случая на освобождаване от общинска такса.
Не плащат собственици на кучета със служебни функции – водачи на незрящи, ловни кучета на регистрирани ловци, кучета на инвалиди. Освободени са и кучетата от приюти през първата година след осиновяването.
При първоначална регистрация с микрочип също не се дължи такса за първата година.
Кастрираните кучета в много общини плащат намалена такса или са напълно освободени. Това е стимул за отговорно отношение към домашните любимци и контрол на популацията. Проверете конкретните условия във вашата община, тъй като те се определят с местна наредба и могат да се различават.
Неплащането на общинската такса води до глоба, която е многократно по-висока от самата такса.
Споровете около таксите за кучета са чести във входовете. Понякога собствениците отказват да плащат, защото смятат, че има забрана за отглеждане на куче в апартамент. Това обаче не е вярно – съгласно закона за етажната собственост, домашни любимци могат да се отглеждат свободно в частните жилища.
Етажната собственост не може да наложи забрана за отглеждане на куче в апартамент – това е право, гарантирано от закона.
При възникване на спор относно това плаща ли се за куче във входа или колко е точната сума, поискайте от управителя разбивка на консумативните разходи. Познаването на закона и добрата комуникация са ключът към избягване на конфликти.
Освен въпроса за таксата, честа тема е и шумът от кучета и правата на съседите – темата е разгледана подробно в отделна статия.
Ние от Nashiatvhod.BG често се сблъскваме с подобни казуси и знаем колко важна е яснотата по тези въпроси.
Ползването на услуги за професионален домоуправител значително намалява конфликтите – той познава изискванията на закона за етажната собственост такса куче, начислява коректни суми и може да посредничи при спорове между съседи.
